Това беше доста отдавна. Помня народа, застанал по двата тротоара на главната улица в Бургас. Предстоеше парад на съветски и български военни части, взели участие в едни от първите тогава съвместни военни маневри. Директорът на мина „Черно море“ и аз случайно бяхме по това време в града и решихме да се присъединим към тълпата и да погледаме що за армия ще мине пред нас. Но армията нещо се забави, а тълпата се увеличи до немай-къде. Бяха главно ученици и като всички немирници те се блъскаха и слизаха от бордюра върху уличното платно. По някое време към неколцината милиционери, които се опитваха да пазят шпалира, се присъедини и някакъв генерал. Той идваше към нас намръщен и го чух да вика силно на учениците, слезли долу:

„Ей ти там! Качи се на булдура! На булдура, ти казвам! На тебе ти се говори!“

„На бордюра ли, другарю генерал?“ — извика присмехулно едно хлапе.

„На булдура! На булдура!“ — натърти генералът и отмина нататък, за да върне и другите немирници на „булдура“.

„Кой е този генерал?“ — попитах директора на мина „Черно море“.

„Вярваш или не вярваш, човекът си е генерал, истински генерал, и се казва Иван Анев!“

Години по-късно, когато се разнесоха слуховете за опасния военен заговорник, който се опитал да свали правителството, аз си спомних, че това беше същият генерал, който викаше на учениците да се качат на „булдура“.

Георги Марков 1978г